Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр. д. №3/80г. на Пленум на ВС; т. 10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2013г., ОСГТК: “НЕ са изпълнителни действия и НЕ прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиз за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.”
т. 10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2013г., ОСГТК
т. 10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2013г., ОСГТК “Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.”
чл. 38 (2) ЗЗД Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.
Чл. 114. ЗЗД Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта означава определяне по основание и размер на задължението и възможност да се поиска изпълнение от кредитора.
ТР № 12 от 06.07.1990 г. от ГР. Д. № 99/1989 Г., ОСГК на ВС чл. 112 от ЗС: Вписват се: е) договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година; чл. 113 от ЗС: Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. https://www.challengingthelaw.com/veshtno-pravo/prehvarliane-naet-imot/
чл. 26 (2) ЗЗД, чл. 37 ЗЗД, 42 (2) ЗЗД т. ІІ. 3 от ТР № 5/2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК. Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 ЗЗД – от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от липсата на съгласие по чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора. Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно – аргумент за това са и разпоредбите на чл.чл. 60-62 ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като често то дори е в интерес на мнимо представлявания (чл. 61, ал. 1 ЗЗД). РЕШЕНИЕ № 217/2019 на ВКС, гр. София, 21.01.2020 г. "При договор,сключен от пълномощник при нищожна упълномощителна сделка, или от мним пълномощник се касае за висяща недействителност." https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-spisak&id=6E2271CF7E6A0D4CC22584F600468CA7 ТР № 5 от 12.12.2016 г. по ТЪЛК. Д. № 5/2014 Г., ОСГТК НА ВКС "т. 2 Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници." Особено мнение: Установената единствено в интерес на ненедлежно представлявания недействителност, на която само той може да се позове съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, означава, че тази недействителност е уредена само спрямо него, т.е. е относителна, но е във висящо състояние докато възможността за потвърждаване съществува. ТР № 1 ОТ 19.05.2004 Г. ПО ГР. Д. № 1/2004 Г., ОСГК НА ВКС
чл. 41ЗЗД Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им. Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.